Когато двама или повече съдружници стартират бизнес, обичайно най-много време се отделя на продукта, финансирането и първите клиенти. Въпросът какво ще стане при разногласие, напускане или нужда от нов капитал често остава за по-късно. Точно тогава 8 клаузи при договор между съдружници могат да се окажат разликата между управляем бизнес риск и продължителен корпоративен конфликт.
Дружественият договор на ООД урежда основните правила по Търговския закон, но рядко е достатъчен сам по себе си за отношенията между активни партньори. Отделният договор между съдружници позволява да се уговорят по-конкретни правила за контрол, финансиране, продажба на дялове, конфиденциалност и изход от бизнеса. Той не отменя задължителните норми на закона и не може да противоречи на дружествения договор, но има решаваща превантивна стойност във вътрешните отношения.
Защо договорът между съдружници е бизнес защита
Най-скъпите спорове между съдружници не започват непременно с измама или лоша воля. Често причината е различно очакване: единият счита, че трябва да реинвестира печалбата, другият очаква дивидент; единият работи ежедневно в дружеството, а другият участва само с капитал; единият търси бърз растеж, а другият не желае допълнителен риск.
Добре изготвеният договор не предполага, че партньорите ще се провалят. Той поставя ясни правила, докато отношенията са добри и решенията могат да се вземат спокойно. Така намалява вероятността личен конфликт да блокира сметки, сделки, персонал или ключови инвестиции.
8 клаузи при договор между съдружници, които заслужават внимание
1. Приносът на всеки съдружник и реалните му ангажименти
Капиталовото участие не винаги показва цялата икономическа картина. Един съдружник може да внесе средства, друг да предостави know-how, контакти, лиценз, имот или ежедневен управленски труд. Договорът следва да разграничи ясно какво всеки предоставя, в какъв срок и при какви условия.
Особено полезно е да се уговори какви са последиците, ако обещано финансиране не бъде осигурено или съдружникът преустанови договореното лично участие. Не всяко неизпълнение оправдава автоматично придобиване или отнемане на дялове. Нужни са съразмерни механизми, съобразени с дружествения договор, трудовите или управленските отношения и конкретната инвестиция.
2. Управление и решения с повишено мнозинство
Управителят представлява дружеството пред трети лица, но съдружниците трябва да решат кои действия не бива да зависят от еднолична преценка. В договора могат да се предвидят въпроси, за които е необходимо предварително съгласие на всички или на квалифицирано мнозинство – например продажба на значим актив, поемане на кредит, учредяване на обезпечение, договор със свързано лице, откриване на нов обект или промяна на основния бизнес модел.
Тук е нужен баланс. Ако всяко оперативно разходване изисква единодушие, дружеството ще стане трудно управляемо. Ако няма резервирани въпроси, съдружник с контрол върху управлението може да постави останалите пред свършен факт. Практическият подход е да се определят ясни финансови прагове и категории решения, вместо общи формулировки като „важни сделки“.
3. Заплащане, дивиденти и реинвестиране на печалбата
Чест източник на напрежение е смесването на две различни роли: съдружник и работещ в бизнеса човек. Дивидентът е доход от участие в капитала, докато възнаграждението е насрещна престация за положен труд или управление. Това разграничение трябва да бъде ясно, включително с оглед на данъчното и осигурителното третиране.
Договорът може да уреди политика за разпределяне на печалбата, минимален резерв, условия за реинвестиране и процедура за одобряване на бонуси. Не е разумно да се обещава фиксиран дивидент независимо от финансовия резултат и законовите изисквания. По-добре е да се зададат критерии: ликвидност, планирани инвестиции, задължения към банки и доставчици, както и необходим оборотен капитал.
4. Допълнително финансиране и съдружнически заеми
В динамичен бизнес първоначалният капитал рядко е последното необходимо финансиране. Ако дружеството има нужда от средства, следва предварително да е ясно дали съдружниците са длъжни да участват, дали финансирането ще е чрез увеличение на капитала или заем и какви ще бъдат последиците при отказ.
Клаузата трябва да предотврати ситуация, при която един съдружник еднолично финансира дружеството при неизгодни условия и после придобива прекомерно влияние чрез вземанията си. От друга страна, не бива съдружник с малък дял да блокира необходимо спасяване на бизнеса. Решението зависи от мащаба на дейността, банковото финансиране и договореното разпределение на риска.
5. Прехвърляне на дялове и право на първи отказ
Продажбата на дял на външен купувач може да промени изцяло характера на дружеството. Затова договорът между съдружниците обичайно предвижда право на първи отказ – съдружникът, който желае да продаде, първо предлага дела си на останалите при конкретни условия.
Не е достатъчно да се напише, че дяловете се продават „на справедлива цена“. Следва да има процедура: писмено предложение, срок за приемане, посочване на цената и условията на плащане, както и правила при конкуриращи се оферти. Следва да се съобразят и законовите изисквания за прехвърляне на дружествен дял, включително необходимата форма и вписване.
6. Защита при продажба на бизнеса – tag-along и drag-along
При инвеститорски проекти и дружества с неравни дялове са полезни две свързани уговорки. Tag-along правото позволява на миноритарен съдружник да се присъедини към продажба, ако мажоритарният продава на трето лице. Така малкият съдружник не остава в дружество с непознат нов контролиращ собственик.
Drag-along механизмът работи в обратната посока. При достатъчно висока и предварително определена оферта мажоритарният съдружник може да изиска и останалите да продадат при същите условия. Това прави продажбата на 100% от бизнеса възможна. Клаузата обаче трябва внимателно да определи минималното мнозинство, ценовите условия и гаранциите, които миноритарните съдружници могат да бъдат задължени да дадат на купувача.
7. Конфиденциалност, конкуренция и защита на клиентите
Търговските тайни не са само софтуерен код или производствена формула. Те включват цени, списъци с клиенти, условия с доставчици, финансови модели, оферти и вътрешни стратегии. Договорната клауза трябва да посочи каква информация е поверителна, как може да се използва и какво се случва с документи и достъпи при напускане.
Забраната за конкуренция изисква умереност. Тя трябва да е конкретна по дейност, територия и срок. Прекалено широката забрана може да бъде трудно защитима и да създаде повече спор, отколкото сигурност. При ключови служители или управители често са нужни и отделни договорни решения, а не само общ текст в споразумението между съдружниците.
8. Напускане, задънена улица и оценка на дела
Най-важната клауза често е тази, която страните най-малко искат да обсъждат: как се разделят, ако вече не могат да работят заедно. При равни дялове рискът от блокаж е особено висок. Двамата съдружници могат да имат равни права, но противоположни позиции по жизненоважно решение.
Договорът може да предвиди ескалация на спора: първо преговори между съдружниците, после участие на независим медиатор или експерт, и едва след това механизъм за изкупуване на дял. Формулата за оценка трябва да бъде приложима, а не само добра на хартия. Възможни са независим оценител, предварително определен финансов метод или договорена процедура за оферта между съдружниците. Важно е да се уредят сроковете и разсроченото плащане, защото справедливата цена без реалистичен начин за плащане не решава конфликта.
Как да съгласувате договора с дружествения договор
Съдружническото споразумение не трябва да остава изолирано от останалите документи на дружеството. Ако в него има правила за мнозинство, управление или разпореждане с дялове, те следва да бъдат проверени спрямо дружествения договор, решенията на общото събрание и императивните правила на Търговския закон. При противоречие възниква риск договорената защита да не произведе очаквания ефект спрямо дружеството или трети лица.
Нужна е и координация с данъчните последици, счетоводното отразяване на заемите, трудовите отношения с работещите съдружници и евентуалните банкови договори. Това е особено съществено при строителни, имотни и инвестиционни проекти, където обезпеченията и паричният поток могат да ограничат свободата на съдружниците да вземат решения.
Договорът между съдружници има най-голяма стойност преди да е възникнал конфликт. Навременната правна работа дава възможност правилата да се договорят спокойно, да се съобразят с реалния бизнес модел и да защитят инвестицията без да спират развитието на дружеството. Именно така превенцията, прилагана последователно от The Legacon – Bulgarian Law Practice, се превръща в конкретно икономическо предимство за бизнеса.
