Регистрацията на фирма почти винаги минава през банка: първо се открива набирателна сметка, в която се внася капиталът, а след вписването в търговския регистър дружеството има нужда от разплащателна сметка, за да работи. Все по-често обаче собствениците се сблъскват с неочаквано препятствие: банката иска още документи, бави откриването или отказва без подробно обяснение.
В тази статия обясняваме каква е ролята на набирателната сметка при учредяването, защо банките имат законово задължение да проверяват клиентите си, кои са най-честите причини за отказ и как да подготвите документите така, че откриването на сметка да не забави старта на бизнеса.
Набирателна сметка: за какво служи при регистрацията
Търговският закон изисква за вписването на ООД или ЕООД да е внесен установеният в закона минимум от капитала, а ако дружеството се регистрира с по-висок капитал, да е внесен поне 70 на сто от него (чл. 119, ал. 1, т. 4 и 5 ТЗ). От 1 януари 2026 г. минималният капитал е 1 евро (чл. 117 ТЗ). На практика капиталът се внася в набирателна сметка, открита на името на дружеството в процес на учредяване, а банката издава документ за внесената вноска, който се прилага към заявлението до Агенцията по вписванията.
След като дружеството бъде вписано, банките обикновено освобождават средствата или превръщат сметката в разплащателна при представяне на данни за регистрацията. Условията, таксите и сроковете за това са въпрос на политиката на конкретната банка, затова ги проверете предварително.
Защо банката проверява толкова подробно
Банките са задължени лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). При откриване на сметка те трябва да извършат комплексна проверка на клиента, която включва (чл. 10 и 11 ЗМИП):
- идентифициране на клиента и на лицата, които го представляват;
- идентифициране на действителния собственик на дружеството и изясняване на структурата на собственост и контрол;
- информация за целта и характера на бъдещите отношения: каква дейност ще се извършва, с какви клиенти и обороти;
- изясняване на произхода на средствата;
- текущо наблюдение на операциите след откриването.
Основното правило е в чл. 17, ал. 1 ЗМИП: когато банката не може да изпълни изискванията за комплексна проверка, тя е длъжна да откаже установяването на делови взаимоотношения, включително откриването на сметка. С други думи, отказът често не е въпрос на добра воля, а на липсваща информация. Ако банката не може да проследи кой стои зад дружеството или откъде идват парите, законът ѝ забранява да продължи.
Най-честите причини за отказ или забавяне
- Сложна или непрозрачна собственост: дружество, притежавано от друго дружество в чужбина, без документи, които показват кой е крайният собственик.
- Неясна дейност: твърде общ предмет на дейност и липса на описание какво реално ще прави фирмата.
- Голям капитал или очаквани обороти без обяснение откъде идват средствата.
- Собственици или управители от държави, които не прилагат напълно международните стандарти срещу изпирането на пари. По отношение на тях банките прилагат разширена проверка (чл. 46 ЗМИП).
- Видни политически личности или свързани с тях лица сред собствениците, което също е повод за разширена проверка (чл. 36 ЗМИП).
- Непълни или непреведени документи за чуждестранни участници.
Как да се подготвите преди срещата с банката
Добрата подготовка спестява седмици. Преди да отидете в банката, съберете:
- проекта на учредителния акт или дружествения договор и данните за управителя;
- валидни документи за самоличност на собствениците и управителите;
- кратко описание на бизнеса: дейност, основни клиенти и доставчици, очаквани месечни обороти, държави, с които ще работите;
- документи за произхода на средствата за капитала: трудови доходи, продажба на имот, дивиденти, спестявания;
- при собственик юридическо лице: актуално извлечение от регистъра на държавата му и схема на собствеността до физическите лица.
Попитайте банката предварително какво точно изисква и дали приема документи, подписани от пълномощник. Практиките се различават: някои банки изискват личното присъствие на управителя, други допускат идентифициране без присъствие, което законът позволява при спазване на допълнителни мерки за проверка (чл. 53 и 55 ЗМИП).
Чуждестранни собственици
Когато собственик или управител е чужденец, банковата сметка е най-трудната стъпка от регистрацията. Документите от чужбина трябва да са с апостил или легализирани и преведени, а банката може да поиска допълнителна информация за данъчната резидентност и за дейността в държавата на собственика. Ако подготвяте такава регистрация, вижте и статията ни за регистрация на фирма в България от чужденец.
Какво да правите при отказ
Отказът на една банка не означава, че дружеството не може да бъде регистрирано. Първо разберете каква информация е липсвала. Често тя може да бъде допълнена. След това опитайте с друга банка, като подготвите пакета документи изцяло. Помислете дали структурата на собствеността не може да бъде опростена, ако тя е основната пречка.
Пример: да приемем, че двама съдружници от Бургас учредяват ООД за внос на строителни материали, като единият участва чрез свое дружество, регистрирано в друга държава. Банката ще поиска документи за собствеността на чуждестранното дружество до физическите лица, информация за доставчиците и очакваните плащания към чужбина и обяснение откъде идват средствата за капитала. Ако тези документи са подготвени още преди първата среща (с превод, апостил и кратко писмено описание на бизнеса), вероятността проверката да приключи бързо е много по-голяма, отколкото ако се събират след първото запитване на банката.
Пазете и копие от всичко, което сте предоставили. Банката ще продължи да наблюдава операциите и след откриването (чл. 10, т. 5 ЗМИП) и може да поиска актуализиране на информацията, особено ако дейността или собствеността се променят.
Подготовката на учредителните документи и на пакета за банката е част от услугата ни регистрация на фирма с адвокат. За договори с банки и последващо обслужване на дружеството можете да разчитате и на нашите адвокати по търговско право.
Често задавани въпроси
Задължителна ли е набирателна сметка, ако капиталът е 1 евро?
Законът изисква капиталът да е внесен преди вписването и това да се докаже пред Агенцията по вписванията, затова на практика вноската се прави по сметка в банка дори при минимален капитал, а банката издава документ за нея.
Може ли банката да откаже да открие сметка?
Да. Ако не може да извърши комплексната проверка по ЗМИП, включително да установи действителния собственик и произхода на средствата, тя е длъжна да откаже откриването на сметката (чл. 17, ал. 1 ЗМИП).
Трябва ли управителят да отиде лично в банката?
Зависи от банката. Законът допуска идентифициране и без присъствие при допълнителни мерки за проверка, но много банки по своя политика изискват личното присъствие на представляващия при откриване на сметка на ново дружество.
Колко капитал трябва да внеса преди регистрацията?
Поне законовия минимум от 1 евро, а ако капиталът по учредителния акт е по-голям, поне 70 на сто от него. Останалата част може да се внесе и след регистрацията.
Ако банка е отказала да открие набирателна сметка на вашата фирма или искате да избегнете това, свържете се с нас. Ще прегледаме структурата и документите преди следващата среща с банката.
Тази статия има информационен характер, отразява законодателството към октомври 2026 г. и не представлява правен съвет по конкретен случай.
