Неплатена фактура от преди години, заем на приятел, който „ще бъде върнат“, наем, събиран с месеци закъснение. Всички те имат нещо общо: времето работи срещу кредитора. Погасителната давност е срокът, след който длъжникът може законно да откаже да плати. Вземането не изчезва, но съдът няма да ви помогне да го съберете, ако длъжникът се позове на изтеклия срок.
За бизнеса и за частните лица тези срокове са едновременно риск и защита. Кредиторът трябва да следи сроковете, за да не загуби правата си, а длъжникът трябва да знае кога може да се защити. В тази статия обясняваме основните срокове по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), кога започват да текат, как се спират и прекъсват и как се прилагат в съда.
Колко години е срокът
ЗЗД предвижда няколко срока в зависимост от вида на вземането:
- Пет години: общият срок за всички вземания, за които законът не предвижда друг (чл. 110). Тук спадат например вземанията по договор за заем, или за цена по договор за продажба.
- Три години: за вземания за възнаграждение за труд, за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, както и за наем, лихви и други периодични плащания (чл. 111).
- Десет години: максималният срок за парични вземания срещу физически лица, който тече независимо от прекъсванията, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено (чл. 112). Той не се прилага за някои вземания, например от търговската дейност на едноличен търговец, от непозволено увреждане, за издръжка или за трудово възнаграждение.
Специални закони предвиждат и други срокове, например за публичните задължения към държавата или за някои застрахователни и транспортни вземания. Затова преди всеки спор е важно да се определи точно кой срок се прилага.
Главно вземане и лихви
С погасяването на главното вземане се погасяват и допълнителните вземания, например лихвите, макар срокът за тях да не е изтекъл (чл. 119). Обратното не важи: лихвите като периодични плащания се погасяват с тригодишен срок, дори главницата все още да може да бъде търсена.
Откога започва да тече срокът
Срокът започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. от момента, в който кредиторът може да поиска плащане (чл. 114). Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността тече от деня, в който задължението е възникнало. Кредиторът не може да отлага началото на срока, като просто не отправя покана. За вредите от непозволено увреждане срокът тече от откриването на дееца.
Пример: да приемем, че фирма е доставила стоки с падеж на плащането 10 март 2023 г. Петгодишният срок започва да тече от следващия ден и при липса на спиране или прекъсване изтича през март 2028 г. Ако в същата сделка е уговорена неустойка за забава, тригодишният срок за нея започва от последния ден, за който тя се начислява.
Спиране и прекъсване: разликата е съществена
Двете понятия често се бъркат, но последиците им са различни.
Спиране
При спиране срокът „замръзва“ и продължава да тече оттам, докъдето е стигнал. Според чл. 115 ЗЗД срокът не тече между съпрузи, между деца и родители, докато те упражняват родителските права, за вземанията на юридическо лице срещу неговия управител, докато той е на служба, както и докато трае съдебният процес относно вземането.
Прекъсване
При прекъсване изтеклото време се заличава и започва да тече нов срок (чл. 116 и 117). Прекъсване настъпва:
- когато длъжникът признае вземането, например с писмо, подписан протокол или частично плащане с изрично признаване на дълга;
- с предявяване на иск или възражение, или искане за помирително производство, но само ако искът бъде уважен;
- с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Когато вземането е установено със съдебно решение, новият срок винаги е пет години, дори първоначалният да е бил три. Ако кредиторът е предявил само част от вземането, прекъсването важи само за предявената част.
Давността в съда и в изпълнителното производство
Съдът не прилага погасяването служебно (чл. 120 ЗЗД). То действа само ако длъжникът изрично се позове на нея, обикновено в отговора на исковата молба или с възражение срещу заповед за изпълнение. Ако длъжникът не направи това възражение навреме, съдът ще присъди дори вземане, което отдавна е погасено.
При заповедното производство подаването на заявление за заповед за изпълнение е от значение: ако длъжникът възрази и кредиторът предяви установителен иск в срок, искът се смята предявен от датата на заявлението (чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс). В изпълнителното производство всяко действие по принудително изпълнение прекъсва срока, но ако взискателят не поиска изпълнителни действия в продължение на две години, производството се прекратява по право (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК).
Ако длъжникът плати след изтичане на срока, той не може да иска обратно платеното, дори да не е знаел, че вземането е погасено (чл. 118 ЗЗД). Затова погасеното вземане понякога се нарича „естествено задължение“.
Може ли срокът да се договори?
Не. Всяко споразумение, с което се скъсяват или удължават законовите срокове, е недействително, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла (чл. 113 ЗЗД). Клауза в договор, че вземанията „не се погасяват“, или че срокът е седем години, няма правна сила. Длъжникът обаче може да признае вземането и така да прекъсне срока. Това е законният начин да се даде повече време.
Практически съвети за кредитори и длъжници
За кредиторите:
- водете регистър на падежите и проверявайте старите вземания поне веднъж годишно;
- при преговори поискайте писмено признание на дълга или споразумение за разсрочване;
- не чакайте последния месец, защото заповедното производство и делото изискват подготовка;
- пазете доказателства за всяко частично плащане и кореспонденция.
За длъжниците:
- ако получите покана или съдебни книжа за стар дълг, проверете датата на изискуемост и дали срокът е прекъсван;
- не подписвайте признание на задължение, преди да сте проверили дали то не е погасено;
- възражението за давност трябва да се направи в срок, защото пропуснатото възражение обикновено не може да се поправи по-късно.
Повече за правата при неизпълнение четете в статията правна защита при неизпълнение на договор, а за доказателствата при заем прочетете статията какво да включва договор за заем.
Често задавани въпроси
Спира ли срокът, ако изпращам на длъжника покани за плащане?
Не, обикновената покана или напомняне не спира и не прекъсва срока. Прекъсване настъпва при признаване на вземането от длъжника, при предявяване на иск, който бъде уважен, или при действия за принудително изпълнение. Затова поканите трябва да се съчетават с навременни правни действия.
Мога ли да събера фактура отпреди четири години?
Ако вземането е за цена по търговска сделка, по правило се прилага общият петгодишен срок и то все още може да бъде събрано, стига срокът да не е изтекъл от падежа. За лихвите за забава обаче важи тригодишен срок, затова част от тях може вече да е погасена.
Какво става, ако съдът присъди дълг, за който е изтекла давност?
Съдът не следи служебно за изтеклия срок. Ако длъжникът не се е позовал на него в съдебното производство, решението ще бъде постановено и ще подлежи на изпълнение. Възражението трябва да бъде направено своевременно пред първата инстанция.
Важи ли десетгодишният срок за фирмите?
Не. Десетгодишният срок по чл. 112 ЗЗД се отнася само за парични вземания срещу физически лица, при това с изключения. Вземанията срещу търговски дружества се погасяват по общите правила, с пет- или тригодишен срок.
Ако имате вземане, което наближава края на срока, или сте получили претенция за стар дълг, нашият адвокат по гражданско право може да прецени дали и как може да бъде защитено. За търговски вземания между фирми вижте и страницата на нашия адвокат по търговско право, а за среща използвайте страницата за контакти.
Тази статия има информационен характер, отразява законодателството към октомври 2026 г. и не представлява правен съвет по конкретен случай.
