Когато другата страна не плати навреме, забави ремонта или изобщо не изпълни договора, въпросът „какво мога да поискам“ има три възможни отговора: неустойка, обезщетение за вреди и лихва. Те често се бъркат, а изборът между тях определя колко ще трябва да докажете и колко реално ще получите.
В тази статия обясняваме кога се дължи неустойка и кога тя може да бъде намалена, как се доказва обезщетението за вреди и как се изчислява законната лихва след въвеждането на еврото. Фокусът е върху размера на претенцията, а самите действия при неизпълнение разглеждаме в статията ни за правна защита при неизпълнение на договор.
Неустойка: обезщетение без доказване на вреди
Неустойката е предварително договорена сума за случай на неизпълнение. Според чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) тя обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно вредите да се доказват. Достатъчно е да докажете договора, клаузата и неизпълнението.
Ако реалните вреди са по-големи от уговорената сума, кредиторът може да иска обезщетение и за разликата, но тогава трябва да докаже тези по-големи вреди. Тя може да бъде уговорена за забава (например определен процент на ден) или за пълно неизпълнение (фиксирана сума), и от формулировката зависи как ще се изчисли.
Неустойка и задатък не са едно и също
Задатъкът се дава при сключването на договора и служи за доказателство и обезпечение. Ако страната, дала задатъка, не изпълни, другата може да се откаже от договора и да го задържи; ако не изпълни страната, получила задатъка, другата може при отказ от договора да иска двойния му размер (чл. 93 ЗЗД). При предварителните договори за имоти това разграничение е особено важно.
Кога съдът намалява неустойката
Чл. 92, ал. 2 ЗЗД позволява на съда да намали размера ѝ, ако той е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти. Намаляването не става служебно: длъжникът трябва да го поиска и да обоснове прекомерността.
Има важно изключение: неустойката по търговска сделка между търговци не може да се намалява поради прекомерност (чл. 309 от Търговския закон). Това не означава, че всяка клауза между фирми е неуязвима. Според тълкувателната практика на Върховния касационен съд (ТР № 1/2009 г. на ОСТК) такава клауза може да бъде нищожна, когато накърнява добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД), например когато е уговорена извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Преценката се прави за конкретния случай към момента на сключване на договора.
Практически извод: ако подготвяте договор, уговорете сума, която можете да обосновете с реален риск, а не символична или „наказателна“ сума. Ако сте длъжник по прекомерна клауза, възражението за намаляване или нищожност трябва да се направи своевременно в съдебния процес.
Обезщетение за вреди: какво трябва да докажете
Когато в договора няма такава клауза или вредите са по-големи от нея, остава общото правило на чл. 82 ЗЗД. Обезщетението обхваща:
- претърпяната загуба: реално намаляване на имуществото, например платени разходи за заместващ доставчик;
- пропуснатата полза: сигурен доход, който не сте получили заради неизпълнението.
И двете трябва да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди, включително непредвидимите. Освен това съдът може да намали обезщетението, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които отговаря кредиторът, а вреди, които кредиторът е можел да избегне с грижата на добър стопанин, не се дължат (чл. 83 ЗЗД).
Пример: да приемем, че доставчик на оборудване за ресторант в Бургас закъснява с два месеца в началото на летния сезон. Наемът, платен за затворения обект, е претърпяна загуба и се доказва лесно. Изгубената печалба от сезона е пропусната полза и изисква счетоводни данни, сравнение с предходни сезони и често съдебно-икономическа експертиза. Ако в договора има клауза за забава, уговорената сума може да се търси без такова доказване.
Лихва за забава и законната лихва след 2026 г.
При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл. 86 ЗЗД), без кредиторът да доказва вреди. Размерът се определя от Министерския съвет. От 1 януари 2026 г. годишната законна лихва е равна на лихвения процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка, в сила на 1 януари, съответно на 1 юли на текущата година, плюс 8 процентни пункта (Постановление № 426 от 2014 г., изменено с ДВ, бр. 115 от 2025 г.). Дотогава базата беше основният лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта, затова при дълги забави, обхващащи и 2025 г., изчислението се прави по периоди.
Между търговци има и допълнителни правила: лихва се дължи, освен ако е уговорено друго, а лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена (чл. 294 ТЗ). При забава на плащане по търговска сделка кредиторът има право и на обезщетение за разноски по събирането от не по-малко от 40 евро, без да е нужна покана (чл. 309а ТЗ).
Може ли да се търсят всички заедно?
Отговорът зависи от договора и от вида на неизпълнението. Дали неустойка за забава може да се търси заедно със законна лихва за същия период, зависи от уговорките и от конкретния случай, затова е добре договорът да урежда това изрично. Когато пък двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, бъде развален поради виновно неизпълнение, според Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС не се дължи неустойка за забава, а само неустойка за вредите от неизпълнението. Затова преди да изпратите покана или да заведете дело, изчислете отделно всяка претенция и проверете дали не се припокриват.
Не забравяйте и давността: вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, както и за лихви, се погасяват с тригодишна давност (чл. 111 ЗЗД), докато главното вземане по правило се погасява с петгодишна. Помощ при изчисляването и предявяването на претенциите може да получите от адвокат по гражданско право, а при спорове между фирми можете да разчитате и на правна помощ по търговски дела. Как да формулирате тези клаузи още при подписването, обясняваме в статията за най-важните клаузи в договор.
Често задавани въпроси
Трябва ли да доказвам вреди, за да получа неустойка?
Не. Тя се дължи при неизпълнение без доказване на вредите (чл. 92, ал. 1 ЗЗД), а доказване е нужно само ако търсите обезщетение над уговорения размер.
Може ли съдът да намали неустойка между две фирми?
Поради прекомерност не може, защото чл. 309 ТЗ го забранява за търговски сделки между търговци, но клаузата може да бъде обявена за нищожна, ако накърнява добрите нрави, което се преценява според конкретните обстоятелства при сключването на договора.
Колко е законната лихва през 2026 г.?
Законната лихва е равна на лихвения процент на ЕЦБ по основните операции по рефинансиране към 1 януари, съответно към 1 юли, плюс 8 процентни пункта, затова точният процент се проверява за всяко шестмесечие поотделно.
В какъв срок трябва да потърся неустойката?
Вземанията за неустойки и обезщетения от неизпълнен договор се погасяват с тригодишна давност (чл. 111, б. „б“ ЗЗД), която се прекъсва например с предявяване на иск или с признаване на вземането от длъжника.
Ако имате вземане по неизпълнен договор или ви търсят неустойка, която смятате за прекомерна, свържете се с кантората. Ще прегледаме договора и ще изчислим какво реално може да се претендира или оспори.
Тази статия има информационен характер, отразява законодателството към октомври 2026 г. и не представлява правен съвет по конкретен случай.
