Хотели, ресторанти, строителни фирми и производители в Бургаска област все по-често търсят работници извън Европейския съюз. Наемането на гражданин на трета държава обаче не започва с трудовия договор, а с процедура, в която работодателят носи основната отговорност. Без разрешение за работа или съответната регистрация наемането е незаконно, а грешките могат да струват и на фирмата, и на работника.
В тази статия обясняваме кой работник се нуждае от разрешение за работа, какви са основните видове достъп до пазара на труда по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), какви са сроковете и какво трябва да направи работодателят след пристигането на служителя.
Кой се нуждае от разрешение за работа
Гражданите на държави от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария работят в България свободно и не се нуждаят от разрешение. Процедурите по-долу се отнасят до граждани на трети държави. Законът позволява достъп до пазара на труда, когато работникът има трудов договор с местен работодател, е командирован, преместен при вътрешнокорпоративен трансфер или работи на свободна практика (чл. 5 ЗТМТМ). Някои категории не се нуждаят от разрешение, например чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване и членовете на семейства на български граждани (чл. 9 ЗТМТМ).
Общите условия, които работодателят трябва да изпълни
Според чл. 7, ал. 1 ЗТМТМ достъп до пазара на труда се разрешава за длъжности, за които не се изисква българско гражданство, когато са изпълнени три условия:
- Квота от 20 на сто (за МСП 35 на сто): общият брой на наетите граждани на трети държави за предходните 12 месеца не може да надвишава този дял от средносписъчната численост на персонала.
- Условията на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от тези за българските граждани за същата категория труд.
- Работникът притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за длъжността.
Работникът може да работи само за работодателя, на длъжността, на мястото и за срока, посочени в разрешението (чл. 7, ал. 2 ЗТМТМ). Ако искате да го преместите в друг обект или на друга позиция, проверете дали не е нужна нова процедура.
Видове разрешения за работа
Единно разрешение за пребиваване и работа
Това е основният вариант за дългосрочна работа. Достъпът се разрешава от Министерството на вътрешните работи след положително становище на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (чл. 15 ЗТМТМ). Заявлението се подава от работодателя или упълномощено лице в дирекция „Миграция“ или в звеното „Миграция“ към областната дирекция на МВР; за Бургас това е ОДМВР Бургас (чл. 24и, ал. 4 ЗЧРБ). Разрешението се издава за срока на трудовия договор, но за не повече от три години.
Синя карта на ЕС
Синята карта е за висококвалифицирани специалисти. Квотата по чл. 7, ал. 1, т. 1 не се прилага, но работникът трябва да има висше образование или съответния професионален опит, а брутната заплата по договора трябва да е поне 1,5 пъти средната работна заплата в България по последните данни на НСИ. Трудовият договор трябва да е за не по-малко от 6 месеца (чл. 17 ЗТМТМ).
Сезонна работа
За туризма и земеделието по Черноморието сезонната заетост е най-важна. Работа до 90 дни без прекъсване в рамките на 12 месеца се регистрира от Агенцията по заетостта въз основа на декларация на работодателя, като за чужденци, които вече са работили сезонно в България през последните 5 години, процедурата е ускорена (чл. 24, ал. 2 и 3 ЗТМТМ). За сезонна работа от 90 дни до 9 месеца се издава разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник (чл. 24к ЗЧРБ); работникът кандидатства, докато е извън България. Работодателят поема транспортните разходи на сезонния работник в двете посоки и неговите задължителни здравни застраховки и осигуровки, като му предоставя или съдейства да получи подходящо жилище (чл. 27 и 28 ЗТМТМ).
Срокове и стъпки по процедурата за единно разрешение
- Подготовка на трудов договор, документи за квалификацията на работника и данни за персонала на фирмата.
- Подаване на заявлението в МВР и становище от Агенцията по заетостта. Процедурата не може да е по-дълга от два месеца, а при фактическа и правна сложност срокът може да се удължи с още два (чл. 24и, ал. 18 ЗЧРБ).
- След положително решение работникът получава виза D в българското консулство.
- В 14-дневен срок от влизането му в България работодателят трябва да се яви с него в звеното „Миграция“ с копие на визата и медицинска застраховка. Ако срокът се пропусне, производството се прекратява (чл. 24и, ал. 16 ЗЧРБ).
- Разрешението се издава или отказва в срок до три дни от представянето на тези документи.
Задълженията на работодателя след наемането
- В 7-дневен срок от действителното започване на работа писмено уведомява Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ).
- Изисква валиден документ за пребиваване и пази нотариално заверено копие за целия срок на наемането (чл. 10, ал. 2 ЗТМТМ).
- Уведомява дирекция „Миграция“ в тридневен срок при промяна, която засяга условията, и при прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 24и, ал. 19 ЗЧРБ).
- Прилага българското трудово и осигурително законодателство както за всеки друг служител (чл. 6 ЗТМТМ).
Законът изрично забранява наемането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави (чл. 13 ЗТМТМ). Затова проверката на документите не е формалност, а основна защита за фирмата. Общ преглед на правилата за пребиваване има в статията ни пребиваване в България за чужденци.
Самите процедури често се съчетават с други въпроси: трудови договори, договори с агенции за подбор, осигуряване на жилище. Тук помага имиграционен адвокат в Бургас, а за договорите с партньори и агенции е полезна консултация по търговско право.
Често задавани въпроси
Може ли работникът да започне работа, докато тече процедурата?
Не. Работникът от трета държава може да започне работа едва след като получи разрешение за работа или съответната регистрация, а наемането без тях е нарушение за работодателя.
Колко време отнема получаването на единно разрешение?
Законът предвижда процедура до два месеца с възможност за удължаване с още два при сложни случаи, като към това се добавят времето за виза в консулството и 14-дневният срок за явяване в звеното „Миграция“ след пристигането.
Важи ли квотата от 20 или 35 на сто за сезонните работници?
За разрешението за сезонна работа от 90 дни до 9 месеца законът изрично изключва условието за квотата (чл. 24, ал. 1 ЗТМТМ), но останалите изисквания (равни условия на труд, жилище, транспортни разходи) остават.
Какво става, ако служителят напусне?
Работодателят уведомява дирекция „Миграция“ в тридневен срок от прекратяването, а от датата на прекратяване на трудовото правоотношение се прекратява и правото на пребиваване по единното разрешение.
Ако подготвяте наемане на работници от трети държави за следващия сезон, започнете рано. Обадете ни се, за да прегледаме кой вид разрешение за работа е подходящ и какви документи да подготвите.
Тази статия има информационен характер, отразява законодателството към октомври 2026 г. и не представлява правен съвет по конкретен случай.
